На 2 февруари всяка година от 1997 г. насам честваме Световния ден на влажните зони – една от най-важните дати в природозащитния календар. Целта на празника е да се повиши глобалната осведоменост за значението на влажните зони. Всяка година се обявява различен тематичен акцент, който се фокусира върху някоя от ползите от влажните зони за човечеството и природата.
Темата за 2021 г. е „Влажни зони и води“, чрез която вниманието се насочва към влажните зони като източник на прясна вода и се насърчава тяхното опазване и възстановяване. Човечеството е изправено пред световен недостиг на прясна вода, тъй като използва повече, отколкото може да се осигури по естествен начин в природата, и унищожава екосистемите, които я осигуряват. Тези екосистеми са влажните зони. Водата и влажните зони са неразривно свързани и са жизненоважни за живота, добруването ни и здравето на нашата планета.
Защо точно 2 февруари?
На 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар е приета Рамсарската конвенция за влажните зони – първият глобален международен договор за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси и единственият, насочен към специфични екосистеми. Първоначално целта на Рамсарската конвенция е опазването на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици.
Днес, точно половин век по-късно, тя вече обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности. За изминалите 50 години конвенцията е ратифицирана от 158 страни, включително и от България, и обхваща 1721 зони, наречени Рамсарски места, чиято площ надхвърля 159 551 478 хектара.
Защо са важни влажните зони?
Влажните зони са постоянни или временни водни обекти или морски крайбрежия с дълбочина при отлив до 6 метра. Водата в тях може да бъде както сладка, така и бракична или солена. Екологичната им функция е да регулират водния режим и да служат като местообитание на характерни екосистеми от флора и фауна. Биват вътрешни (блата, езера, реки, заливни равнини) и крайбрежни (соленоводни блата, естуари, мангрови гори, лагуни и дори коралови рифове). Изкуствените водоеми, като рибарници, оризища и солници, също са влажни зони.
Влажните зони изпълняват множество важни функции:
Съхраняват и пречистват водата;
Осигуряват храна за хората;
Осигуряват доходи и екосистемни услуги;
Осигуряват дом на около 40% от растителните и животинските видове на планетата;
Осигуряват защита от наводнения и бури и участват в регулирането на климата.
Какво представлява Рамсарската конвенция?
Рамсарската конвенция изисква от присъединилите се държави:
Разумно ползване на влажните зони, т.е. „запазване на техния екологичен характер в контекста на устойчивото развитие, обезпечено чрез прилагането на екосистемния подход“. Това е основното задължение на страните членки и обхваща всички влажни зони, независимо дали са включени в Рамсарския списък, или не.
Списък на влажните зони с международно значение (Рамсарски списък), които се определят съгласно критерии за дефиниране на понятието „международно значим“. Всяка страна членка определя подходящи влажни зони на своя територия, които да бъдат включени в списъка и за чието опазване да се полагат съответните грижи.
Международно сътрудничество – страните членки следва да се консултират една с друга за задълженията по прилагането, произтичащи от Конвенцията, особено в случаите, когато дадена влажна зона се споделя от две или повече страни.
Кои са Рамсарските места в България?
България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони, подписана без задължение за ратификация в изпълнение на Решение на Министерски съвет № 389 от 18 ноември 1974 г., в сила за страната от 24 януари 1976 г., изменена с Протокол, подписан в Париж на 3 декември 1982 г. и влязъл в сила за България на 27 февруари 1986 г.
В списъка на Рамсарската конвенция България е представена с 11 влажни зони с обща площ 35 273 хектара. Това са: Атанасовско езеро, комплекс „Беленски острови“, Дуранкулашко езеро, остров Ибиша, Шабленско езеро, местност „Пода“, Поморийско езеро, комплекс „Ропотамо“, езеро „Сребърна“, езеро „Вая“ и карстов комплекс „Драгоманско блато“, който включва едни от последните опазени в България карстови блата. Това е най-новата влажна зона за страната, включена в списъка на Конвенцията на 11 февруари 2011 г. .
Как да отбележите Световния ден на влажните зони
Има много начини да научите повече за влажните зони, да ги популяризирате, а защо не - и да се включите във възстановяването и опазването им. При това може да го направите и след 2 февруари :)
Гледайте филм, видео или уебинар за влажните зони;
Потърсете информация за най-близката влажна зона;
Споделете или подгответе публикация за влажните зони;
Организирайте конкурс, изложба, викторина или друго образователно събитие, посветено на влажните зони;
Дарете дори и малка сума на организация, която се грижи за влажните зони;
Посетете Рамсарско място със семейството или приятелите си;
Включете се в акция за почистване или възстановяване на влажна зона.
Научете повече за Рамсарската конвенция.
Прочетете за опазването на влажните зони в България.
Разгледайте интересни материали за Световния ден на влажните зони.
Kommentarer