На 9 февруари отбелязваме Международния ден за безопасен интернет. Той се провежда по инициатива на Eвропейската комисия от 2004 г. насам под мотото „Заедно за по-добър интернет“ и вече се е превърнал в едно от емблематичните събития в областта на онлайн сигурността, като в него се включват над 170 държави от цял свят.
Всяка година Денят за безопасен интернет става повод за различни информационни кампании, конференции, конкурси, игри и други събития, посветени на специфични проблеми на онлайн средата – от тормоза в интернет, през социалните мрежи до дигиталната идентичност.
Фалшивата новина не е новина
Година след началото на пандемията от COVID-19, един от най-често обсъжданите проблеми, свързани с дигиталната среда, е „инфодемията“ от фалшиви новини, пропаганда и конспирации. Разбира се, клюки, слухове, измислици и откровени лъжи са се обменяли и преди изобретяването на интернет, но откакто социалният ни живот протича предимно онлайн, количеството им стана застрашително голямо, а разпространението им от хора, „изтрещели“ от противоепидемичните мерки – по-бързо и по-масово от това на новия коронавирус.
За щастие, ваксина срещу фалшивите новини съществува. Наричаме я критично мислене. Така че, преди да натиснете бутона „сподели“ или да изпаднете в паника, че нещо ужасяващо току-що се е случило или е на път да ви се случи, спрете и помислете.
Как да не се хванем на въдицата?
Прословутите журналистически въпроси, известни като 5К + З, винаги помагат:
Какво всъщност се твърди в публикацията или коментара? Много често зад бомбастичното заглавие и витиеватият език се крие нещо тривиално по същество.
Къде е публикувана информацията? Някои сайтове, форуми и групи във Facebook направо са се превърнали в нарицателно за източник на дезинформация, а други са готови на всичко, за да си генерират повече трафик.
Как е оформено съдържанието? Ясно обозначено ли е дали е факт, или мнение? Дали е подписан материал, за който някой автор е поел отговорност, или е анонимен коментар? Дали е цялостен текст/видео/аудио, или е цитат, изваден от контекста?
Кой е публикувал или споделил информацията? А кой има интерес от разпространението ѝ?
Кога е публикувана или споделена информацията? Дали не е нещо „с изтекъл срок на годност“ (отминало или вече опровергано), което някой е разпространил отново – случайно или умишлено? Има ли връзка с други актуални събития – избори, въвеждане на противоепидемични мерки, рекламни кампании?
Защо съществува тази публикация? Защо ви вълнува? Защо смятате, че интересува други хора?
Ако тези шест въпроса ви се струват прекалено много или не ви се задълбава толкова, има и по-лесен вариант – да огледате публикацията за очевидни характеристики на подвеждаща, фалшива или пропагандна информация.
Как да разпознаем фалшивата новина?
Много често, макар и не винаги, фалшивата новина се разпознава „от километри“, защото идва от сайт, на който не бива да се доверявате безрезервно. Има някои признаци, които биха ви подтикнали да се замислите, макар че нито един от тях сам по себе си не означава, че публикацията, която четете, е фалшива или подвеждаща:
Думи като „истински“, „разкрития“ и т.н. в името на сайта;
Шокиращо и незавършено заглавие;
Лош дизайн и снимки с ниско качество;
Мнения, а не факти;
Странен url (необичайни символи, без ясна връзка с разпознаваема медия);
Недостоверен източник (ясновидка, „една жена каза“, „британски учени“ от неизвестна институция);
Много правописни и печатни грешки, необичаен словоред, автоматичен превод;
Реклами за чудодейни лекарства и други съмнителни продукти;
Неподписани материали, липса на информация за редакционния екип или организацията, която стои зад сайта.
Как да разпознаем пропагандата?
Пропагандата е друг сериозен проблем, свързан с информацията в интернет. Тя цели да повлияе върху мнението или поведението на хората по отношение на нещо, което облагодетелства определена група или личност. Най-често пропагандата се свързва с политическа/идеологическа манипулация (гласуване за определена политическа партия, подкрепа за определена политика) чрез комбинация от подходи:
Създаване на правдоподобна, но фалшива картина за света чрез лъжи, фалшификации и подмяна на понятия;
Позоваване на несъществуващи авторитети;
Представяне на събития в крайности;
Избирателно поднасяне на информацията;
Отвличане на вниманието от реалните и актуални проблеми към маловажни въпроси;
Дискредитиране на определени личности;
Употреба на специфична лексика, използване на щампи, език на омразата, игнориране на принципите на журналистическата етика;
Използване на предразсъдъци и стереотипи;
Създаване на чувство на тревожност, опасност, страх, истерия или обратното – на еуфория, гордост от властта, политическата система на страната и др.;
Използване на интриги и драматизиране;
Стремеж за превръщането на пропагандните послания в постулати, обект на вярвания или подсъзнателни емоционални реакции;
Създаване на позитивен образ на онзи, в чието име се води пропагандата;
Маргинализиране на алтернативните медии чрез ограничаване на тяхното разпространение, икономическа дискриминация, преследване на независимите журналисти и ограничение на достъпа до информация.
От всички форми на пропагандата може би най-лесно се разпознава, но и най-лесно се разпространява конспирацията. Тя има чисто спекулативен характер, не се основава на факти, разчита на вярата, а не на разума (поради което е по-трудно да бъде опровергана). Конспиративните теории атакуват определена група хора или държава, а най-голямата им сила е в това, че противоречат на официалната информация по темата и така всеки опит за оборването им се тълкува като ново "доказателство".
Така хората, които се чувстват несигурни, тревожни или пренебрегнати от силните на деня, намират успокоение в „алтернативни“ обяснения за събитията в света, внушаващи, че всички нещастия и несполуки се дължат на злонамерените планове на тайнствени организации. А всъщност истината обикновено не е нито толкова вълнуваща, нито толкова скрита: тя винаги е пред очите ни, когато подбираме внимателно източниците си на информация и изграждаме своя "информационен балон" и когато сме достатъчно смели, за да излезем от него.
Още полезна информация за сигурността в интернет може да намерите в сайта на Националния център за безопасен интернет.
Comments